Кажи ми нещо хубаво, тъжно ми е, можеш ли да ме усмихнеш?
*
Винаги, когато се усмихнеш, ще изгрее при мен една дъга. Ще я хвана и ще завържа за нея балон от синева, пълен с целувки от множеството мигове, когато съм мечтал, обичал и за теб копнял. И когато дойде при теб с нежността, отвори го да почувстваш допира на моята топлина. Затвори очите, повдигни глава, нека слънцето те погали с лъчи, аз ще дойда с целувките да те прегърна!
Хей, по-весело, няма нещо, което да не можем да превъзмогнем. Kiss!
*
Нейният танц свършва в ранни зори, после изчезва дори без следи, а на другата вечер, окъпана в мрак ще танцува за теб само пак...
*
Танцувай моя малка Самодива, ще те пазя с поглед запленен. Ще те разрошвам и ще съм вятърът в твоето лице! :) Прегръдки, щото знам, че са ти нужни!
*
След луди нощни танци в гората, ще ме изкъпе пролетния дъжд, ще ме покрие във зори росата... Самодива бях, поне веднъж...
*
Всяка нощ за мен си самодива, по-прекрасна от мечта, по-красива от синевата, обагрила нощта с полупрозрачната си роба, разкриваща великолепната снага. Коленичил съм и пак се моля на следващата вечер да си самодивата, докоснала ме нежността.
все някой трябва да направи първата крачка....